Хейхачи Мишима е мъртъв? Хехе... шегичка

Историята 

Всичко се върти около The King of Iron Fist Tournament 5. Всеки от участващите в турнира герои има собствени цели и мотиви,
 но една присъства неизменно в подбудите на когото и да е от тях – да спаси света от злия Джинпачи Мишима, имал добрината 
любезно и на всеослушание да обяви намеренията си да дистройне оул екзистънс.За да се поддържа интереса, създателите ни
 поднасят по две кътсцени и една CG анимацийка за всеки персонаж. Впрочем, споменаването на CG-тата ме подсеща, че е ред да
 преминем към...

Графика и вук
  
...която е направо зашеметяваща! С чиста съвест заявявам, че това е най-добре изглеждащата тупалка за PS2. Изключително 
детайлни герои, фантастични арени, нелоши партикъл ефекти и убийствен саунд, който надъхва зверски и покачва адреналина до
 взривоопасни нива.. Озвучаването на персонажите е безапелационно, както и звуковите ефекти. Абсолютно никакви критики, но
 нека минем на най-важното за една игра 

Геймплей

Tekken 5 в никакъв случай не е предназначен само и единствено за хардкор тупалкаджиите.Tekken е от типа игри, при които 
мачкайки всичко наред в сингъла, започваш да си мислиш, че няма кой да ти се опре и хоп – насреща някое „про” (поздрави 
Слави), което не те оставя да си поемеш дъх и отвръща на заучените от теб елементарни комбота с ривърсъли, директно 
последвани от атака от негова страна. Да, правилно – ривърсъли, че и ривърсъли на ривърсълите. Предполагам, че дори 
незапознатите се досещат за какво става въпрос от корена на думичката. Поради ограниченото място няма да задълбавам в 
механиката на битките, която е изключително комплексна и разнообразна, а направо ще премина към режимите на игра.
Налице са класическият story battle, time attack, team battle (да не се бърка с tag team) и survival. Освен дотук изброените 
възможности, в главното меню ще се сблъскате с възобновен аркейд моуд озаглавен Devil Within, където поемате ролята на Джин
 и мачкате наред роботи и Джакове (но не с фамилията Дениълс) и тук таме някой "босец". Тheatre е мястото, където можете да 
се любувате на страхотните CG-та, след като минете играта със съответния боец, и да се покефите допълнително на 
умопомрачителния саундтрак. Друго интересно нововъведение е “Pimp My Fighter” (е добре де, не се казва точно така, 
ама “Customize” звучи някак постно, или поне аз така си мисля) опцията. Това е мястото, на което може да модифицирате някой
 симптяга или да накиприте някоя мацка така, че да изглежда още по-пищна отколкото е по принцип (а те мадамите са си 
достатъчно кръшни и по подразбиране).
Друг голям плюс е голямото разнообразие от бойци. На разположение са 33-ма воини, 2-ма от които – нови за поредицата. 
Единият е Фенг Уей, зъл монах, овладял Кемпото до съвършенство. След като убива учителя си, Фенг си поставя за цел да 
намери някакви пергаменти със звучното име “Тайните на Божия Юмрук”. Другият “новак” е тъмнокожият шпионин на име Рейвън, 
чиято мистериозност е допълнена от “X”-а, красящ лицето му. Освен, че свежата кръв върви в комплект с още по-свежи и 
смъртоносни удари и комбота, арсеналът на старите кучета е допълнително обогатен.
И така все пак да преминем към...

Заключение 
  
Чудесни сингълплейър режими, дълбок и комплексен геймплей, предразполагащ към множество часове във “върсъс моуд”-а, 
изключително богат и дълбок файтинг, каращ феновете на поредицата отново да цвилят от кеф, докато разучават нови и нови 
комбинации в тренировъчен режим или ги изпробват по-късно в “реална битка” – това и още много е Tekken 5.